Tim_Logik

Скоро* ще има нови ентрита тука!

*до 2-3 седмици максимум

Още от малки на всички са ни казвали колко е важно да се знаят чужди езици и децата още от съвсем ранна възраст се записват по всевъзможни школи, уроци и училища с преподаване на чужди езици. В това, разбира се, няма нищо лошо, децата по-лесно усвояват материала и т.н., но ако това е било важно за миналото и още известно време за настоящето, то в съвсем близко бъдеще ученето на чужди езици според мен ще е отживелица, защото реално човек ще има нужда само от един език – английският. За недостатъците и преимуществата на английския няма какво да се говори, какъвто и да е, той е вече наложен като международен и с доста бързи темпове се просмуква във всяка отделна държава. Всеки бизнесмен или даже направо млад човек в днешно време би трябвало да знае английски, а щом става дума за всеки, защо ще му е да учи друг език? Отговорът: За удоволствие, а не по необходимост. Защото след време да знаеш френски, немски или испански ще е просто хоби като карането на сноуборд, а не преимущество при заемане на работно място. А това пък защо е твърде ясно – развитието на технологиите. Всички езици ще продължат да си съществуват още много време, не казвам, че английският ще ги измести, но просто хората ще ги използват без да ги знаят.
В момента програмите за превод са на по-скоро незадоволително ниво за сериозна комуникация, но в съвсем близко бъдеще ще бъдат усъвършенствани все повече и повече докато се стигне момента, когато няма да се усеща разлика между програма и говорящ на майчиния си език. Добре, нали, но човек може да си каже „Да, ама то е много досадно постоянно да превеждаш веднъж полученото, после изпратеното и т.н.” Засега да, но когато се стигне нужното ниво, програмите спокойно ще бъдат вкарани в e-mail клиенти, чат програми и въобще навсякъде. Ще може човек в 5 съседни прозореца да говори на 5 различни езика като всъщност пише само на английски (или български). Представихте си го, нали? Готино е. Естествено след писмената реч ще дойде ред и на устната, може би след малко повече време, но и дотам ще се стигне, хора от различни страни ще си говорят от всички краища на света като всеки използва единствено собствения си език, вероятно дори без да знае на какъв му се говори отсреща.
В крайна сметка се оказва, че до няколко години езиковите гимназии, школи и специалности по университети ще са отживелица. Или ще ги има дотолкова, доколкото са нужни да задоволяват интереса на малкото ентусиасти, които все пак искат да научат някой език, да могат да го говорят със собствената си уста. Лошо няма, но ако трябва да сме честни, това ще са единици. Защото макар и удовлетворяващо, научаването на чужд език изисква твърде много време и усилие, за да се занима човек, само за да може да каже, че се справя и без джаджи. Добре де, може би говори мързелът в мен, но колко хора биха се учили да готвят, ако можеха само като кажат „мусака” на фурната и след малко да я получават готова? Затова става дума, човек да разполага веднага с това, за което преди време (сега) е трябвало да отдели стотици(дори хиляди) часове. Прогресът е неименуем и в крайна сметка много от познатите ни днес професии ще станат излишни, а технологиите най-накрая ще започнат да правят живота ни по-лесен. Затова човек, когато избира насока за развитие на себе си, или децата си, трябва да гледа не какво е хм… вървежно в момента, а какво ще е в бъдеще. Нещата в днешно време се развиват толкова бързо, обаче, че човек трудно може да заложи на сигурно.

В отговор на моето тагване бях ретагнат от Windy с въпроса “Как изглежда твоята утопия?“  и като един съвестен, хях, блогър, реших веднага да отговоря.

Първото нещо, което ми дойде наум когато прочетох въпросът беше “Монако” и бих казал, че за мен, изключвайки фантастични неща като свят без пари и т.н., това е най-близкото нещо до утопия в днешно време.  Причините са следните:

- Малко е. Колкото и развита да е една страна, ако е с население дори от няколко милиона, няма как да няма места, където нещата да са зле, дори да не са гета, то пак са достатъчно далеч от “утопия”. Монако е малко, с малко хора, но пък има всичко, което предлага един голям град като развлечения. Хората, които ако не са от много богатите пак са доволни, че имат шанса да живеят там, защото не всеки може да живее или работи в Монако => всички са доволни.

- Богато е. Е, богатите от по-горе не са случайно там все пак, получава се една симбиоза, която удовлетворява всички, а именно това е разковничето. А веднъж завърти ли се колелото, както се казва, пари при пари отиват.

- Чисто е.  Нямам предвид само улиците, ами и липсата на индустрия и въобще други сериозни замърсители предвид малката площ/население.

- Топло е. Ако беше отвъд полярния кръг едва ли щеше да има същия успех.

- Има море.  Морето само по себе си е хубаво, а ако имаш 100 метрова яхта, още повече. И то не е някакво студено северно море. Няма гигантски плажни ивици, но се връщаме по-горе, където се казва, че не е за всеки, а за когото е, ще се намери достатъчно място на плажа.

- Има планина наблизо. И то не каква да е, а Алпите, какво повече му трябва на човек?

- Почти няма престъпност. Не съм търсил данни, но спокойно мога да кажа, че един доста безопасен град, бях чел за затвора им, че е като хотел и пак почти няма.. кхъм.. посетители.  Макар и пълно с милионери и милиардери, законите важат за всички - доказателство

- Има кръг от Формула 1.  Nuff said.

Та така, какво повече му трябва на човек?

Но ако трябва да имам някаква собствена утопия, тоо в нея ще се използват чисти източници на енергия, както за домакинства и индустрия, така и за коли и всякакви видове транспорт. Nature-friendly материали за нещата от ежедневието като торби за пазаруване, опаковки и т.н., максимално да може да се рециклира всичко. Въобще възможно най-малко въздействие върху природата. Тука прозвучах като някакъв мега зелен, какъвто не съм точно, но мисля, че са неща, които изначало е трябвало да направим, но навремето хората са били по-заети с прогреса в други сфери. Иначе! Образование, което да предлага малко повече възможности за избиране според заинтересоваността на децата с лесна възможност за смяна ако когато поотраснат си сменят интересите, като разбира се се запазва ядро от знания за обща култура. Нормално здравеопазване, предоставящо необходимите специалисти, апаратура и медикаменти, без да се налага хората да се чудят откъде да съберат 100 000 лева за животоспасяваща операция и други от сорта.. И най-важното, хората да могат да правят каквото винаги са искали да направят, неща, които винаги опират до пари  и биват оставяни на заден план, защото са неразумни примерно. Нямам предвид постоянно да го правят, естествено, че ще си работят и т.н.  Въобще да няма притеснение за бъдещето и скатаване на пари за черни дни.

Общо взето това е, имам май още какво да кажа, но не ми се задълбава, още повече, че за някои от нещата съм писал вече май. Не знам дали трябва да тагвам и аз някого, затова всеки, който прочете това и има блог, да се чувства поканен.

Да, имах проблеми с измислянето на заглавие..

Другарят Облаков, както предполагам не обича да го наричат, преди доста време ме тагна във веригата за споделяне на неща, които обичаме. Не пише точна бройка, така че ще избера няколко по-необичайни, по мое усмотрение, пък ще видим. И такааа, започваме по ред, който е съвсем случаен:

1. Perfect timing - написах го на английски защото не мисля, че има подходяща дума за “timing” на български, може би ако трябва да има ще е нещо като… времуване, лол, но звучи тъпо.  Обичам, когато нещата се случват точно когато трябва и в последователността, която им е отредена. Автобусът да дойде точно когато спра на спирката, преподавателят да дойде точно след като аз съм дошъл и други по-сложни, за които сега не се сещам точно пример. Дори и да е нещо незначително, ако таймингът е точен много ме радва и после ми е доволно такова. Освен това обичам часовници и да си планирам горе-долу времето и кое колко отнема, така че винаги е хубаво нещата да се подредят както искаш.

2. Разведеляването - и по-точно известно време преди изгрева когато нощта започва да отстъпва, птичките започват да пеят и с всяка изминала минута става по-светло, всичко е спокойно, защото нощният живот е приключил, а дневният още не е започнал. Дори в средата на лятото е хладно и свежо, но спокойствието е най-хубаво. Да гледам града и да си представям как след няколко часа навсякъде ще щъкат хора и коли, но за момента95% от хората спят.  Обичам да поседя така, да се насладя на всичко това и когато започне да става съвсем светло и аха-аха да изгрее слънцето, най-после да си легна да спя..

3.  Teh Undead - Necropolis-а от Heroes 3, Necromancer-a от диаблото, undead расата в warcraft-a, назгулите от властелина и т.н., немъртвите винаги са ми харесвали.  Макар и на пръв поглед грозни и дори гротески, дори и те си имат чар и обаяние, хахах. Всеки, който ме има адднат някъде е виждал аватара ми с Necromancer-ския фенски арт. В момента, в който го видях преди няколко години, разбрах, че това е ултимативният аватар за мен и до ден днешен не ми омръзва да го гледам  и ще е така още доста време.

4. Леща с фъстъци -  ми.. вкусно е, кво? В интерес на истината доста неща са вкусни с фъстъци, но хората просто не са пробвали защото обикновено не слагат фъстъци като сядат да ядат на масата. Е, аз също не го правя, но пък и често не ям на масата(а на барплот-а, където понякога седят разни ядки), затова и успях да открия тази неочаквано добре комбинация!

5. Сладки неща с кисело мляко - небезизвестен факт е, че не си падам по сладкото, освен ако не е в компанията на кисело мляко. И като казвам “В” имам предвид точно това. По възможност сладкото изделие, било то торта, руло, баклава, тулумбичка или каквото е там, се тика в кофичката с кисело мляко, след което се разбърква докато се получи максимално хомогенна смес, която макар и да изглежда сякаш веднъж вече е била ядена, е доста вкусна и никога не бих отказал, за разлика от голо парче шоколад, от което веднага ме заболяват зъбите и ако няма поне вода наблизо страданието е доста продължително.

6.  Големи строежи - за разлика от замразените строежи, едно от нещата които най-мразя, активните големи строежи са ми любими.  Скупчените кранове, пренасящи всевъзможни материали, всякаква друга механизация и работници с жилетки и каски, изглеждащи съвсем малки на фона на строежа, тази гледка направо пълни кандидат-инженерската ми душа… ( пример ) Макар и понякога доста дълъг, процесът на превръщане на една поляна в нещо голямо си е безспорно интересен за наблюдаване. Ефектът преди-след винаги ме е радвал (не при тези с дънките), особено ако има еднакви снимки на мястото преди започването на строежа и след завършването му.  Моля не намесвайте тук строежите по черноморието, резервати и т.н.

Ами това измислих общо взето, считам за достатъчно, а сега предавам разбира се нататък ии по-точно на Katz, Windy ии хммм, кой друг би ме послушаал… да пробваме с Cel, тя е нова в тея неща :xqxq:

Ами какво да се прави, пак не остана време за блога, от колко време се каня да напиша нещо и все отлагам по една или друга причина, нищо, скоро би трябвало да успея!

source:  Zero Punctuation

Hitler каза: hristos voskrese!
Tim Logik каза: voistina voskrese!
Tim Logik каза: pf
Tim Logik каза: s vsqka izminala godina
Tim Logik каза: se chuvstvam po-typo da go kazvam tova
Hitler каза: da nali
Hitler каза: mn tochno kazano :D
Hitler каза: kak li shte se chuvstvame na 40
Hitler каза: vse pak trqbva i decata d anauchim
Hitler каза: che se kazva
Tim Logik каза: da be
Tim Logik каза: shte gi ucha
Hitler каза: t.e. vsqka godina da im go povtarqme
Tim Logik каза: koi znae dotogava
Tim Logik каза: sigurno raptor jesus shte e oficialna religiq
Tim Logik каза: дали да блогна затова или по-добре да не го изкарвам наяве
Tim Logik каза: :D
Hitler каза: mi shto ne
Tim Logik каза: ми щото някво е едва ли не модерно да не си вярващ или нещо такова
Tim Logik каза: и ще излезе че парадирам един вид
Tim Logik каза: зависи как го представя де
Tim Logik каза: може да насоча към упадъка на обществото
Tim Logik каза: :D
Tim Logik каза: пък то аз не че не вярвам във “висшата сила”TM, амаа разни такива
Tim Logik каза: религии дето имат 100 разновидности
Tim Logik каза: едните тая дата другите другата…
Tim Logik каза: ама незнамсикво
Hitler каза: ami da
Hitler каза: to prosto
Hitler каза: ne e da vqrvash, ama e neshto
Hitler каза: koeto obedinqva edin vid
Hitler каза: nali tui mu e tam osnovnoto
Hitler каза: shtoto ot pokolenie na pokolenie
Hitler каза: pone neshto, koeto da svyrzva pokoleniqta
Hitler каза: ama to.. tiq obichai
Hitler каза: mn trudno da se spazvat veche
Tim Logik каза: za obedinenieto dobre ama
Tim Logik каза: cyrkvata si sedi nali, tochno zaradi tradiciite
Tim Logik каза: edna i syshta ot 1000 godini
Tim Logik каза: a to ne stava taka ne smogva i zatova mladite ne hodqt
Tim Logik каза: drugi sa vremenata
Tim Logik каза: sega facebook gi obedinqva :D
Tim Logik каза: ee tova e dobro izrechenie za entrito
Tim Logik каза: te zatova v shtatite kanqt razni pevci po cyrkvite na slujbite
Tim Logik каза: ama nqkak si ne si predstavqm miro ili grafa v nqkoq cyrkva do popovete
Tim Logik каза: za chalgadjiikite da ne govorim :D

Hitler, както може би се подразбира, не е истинското име.

И даа, преди някой да каже, аз също ще чупя яйца, ям козунаци и т.н. в следващите 1-2 дена, но това не променя факта, че обществото ни е в упадък от морална гледна точка, ама не мисля, че е заради неходенето на църква. Макар и да е вярно, че религията учи добродетели, то според мен те могат спокойно да бъдат възпитани у децата и без “екстрите” на църквата.

Особено интересни са ми хората, които цяла година не са ходили на църква или нещо друго, но като дойде великден и задължително се уговарят с всичките си приятели да обикалят църква, а след това доволни отиват задружно да се направят на мотики/щайги/друг неодушевен предмет. That’s the spirit!

semi-related pic:

ae..

п.п. имах още възмущения и размисли по темата, ама ме домързя да ги пиша, а и някои съм ги засягал вече. Като цяло малко недодялано се получи ентрито, но затова съм компенсирал с картинката накрая :phew:

Всички сме гледали реклами на зърнени храни, известни още като корн флейкс, в които се казва колко са полезни, съдържат 83 витамина, калций, желязо, стомана и всякакви такива. Та като слуша, човек остава с впечатлението, че всички тези полезни работи се дължат на самите зърнени храни, понеже всяко парченце е направено от едно сплескано царевично зърно и видиш ли, затова съдържа всякакви благинки.  Истината, както осъзнах наскоро, докато гледах епизод на “How it`s made?”, се оказа малко по-различна. След като сплескат гореспоменатото зрънце и още 34280384 като него, всички те минават под едни пръскалчици, които ги напръскват (естествено) с витамините!
Всъщност дотук нямам възражения, щом казват, че има витамини и наистина има, здраве да е, как ги добавят не е важно. Мисълта ми е, щом може от нещо толкова обикновено да се направи супер полезна закуска, защо не се използва същия метод за други храни? Чипса например. Много хора обичат чипс, защо вместо да е само мазен и калоричен не е и пълен с витамини?  Или солетите, бейк ролс и всякакви такива…  Верно, че не звучи някак си “Купете си новия чипс с витамини A, B, C, D, U, I, K, O, H” (see what I did there?) и не върви в рекламите да обясняват “ама те и на другите просто ги пръскат отгоре!”  Но пък ако го направят и се прескочи тази предубеденост у хората, ще стане доста популярен, все пак в наше време здравословното хранене е модерно. Явно хората предпочитат да работят по схемата “Щом нещо работи добре, не го променяй.” Понякога се иска малко мислене outside the box. Не малко неща, които днес приемаме за даденост, в началото са били точно такива нестандартни хрумвания, които хората са намирали за налудничави и са отричали, докато чистото им предимство пред обикновените не ги е наложило на пазара.
В общи линии на хората днес се предлагат много неща, които могат да са в пъти по-добри без да са в пъти по-скъпи, но трябва първоначално да се вложат средства, без да има сигурна възвращаемост.  Вместо храните да стават по-полезни на пазара постоянно се появяват стоки не само със съмнителен произход ами и още по-съмнително съдържание. Лошото е, че често точно такива пък се радват на успех сред потребителите, заради ниските си цени. И после се чудят защо намират всевъзможни неща, на които не им е там мястото. Вярно е, че трябва съответните органи да следят какво се появява на пазара, ама в крайна сметка никой няма да те удари през ръката в магазина и да каже „Не купувай това, опасно е!”, всеки си има глава на раменете и е нормално като дава пари поне да отдели малко внимание да се запознае за какво ги дава. Веднъж създаде ли си човек навиците, след това няма никакъв проблем за минимално време да преценява кое става и кое – не. Ама това означава сам да си дадеш зор да направиш нещо, а не да чакаш наготово и да има кого да обвиняваш, така че ще мине време, преди българите да се убедят, че какво ядат зависи главно от тях самите.

Тази реплика е от този епизод на Family guy, когато Peter решава с децата си да правят сериал.  Това, което ме грабна в нея е не толкова, че беше смешна в момента, а колко много се връзва с мен самия.  В ежедневието ми, което като цяло не е особено разнообразно, постоянно се намират разни неща, които ме грабват за момента и нещата стават точно “Lets spend many hours on this!” . Има две категории такива: едната, когато знам, че ще отнеме много часове и все пак решавам да се захвана, дори да знам, че имам други по-важни неща за правене(пример за което са повечето ми ентрита); другата - когато нямам представа, че нещото ще е толкова зарибяващо докато не минат many hours и вече е късно.

Основната причина да се случва това е, че ме вълнуват най-различни неща и като попадна на нещо, гледам да поразуча така какво-що или с цел да избегна правенето на нещо по-неприятно започвам нещо, което иначе не бих правил, но в тези обстоятелства направо доставя удоволствие. По принцип не обичам да се задълбочавам чак в някакви мега детайли(когато става дума за първия случай), по-отгоре-отгоре, все пак и мързела си казва думата, ако има нещо по-синтезирано и кратичко, екстра.  Сега човек може да си помисли “ее то това е хубаво да се интересува човек, ти си една всестранно развита личност!” ама всъщност по-точно би било “всестранно неразвита”.  Защото по този начин човек не става нито експерт, нито някакъв разбирач или дори компетентен в някаква област, просто знаеш разни неща там и даже след известно време не помниш кое точно как било. Доста коварно, според мен. И така стигаме до проблема на днешното ентри!

Проблем, защото от човека се иска точно обратното, да изучи дадена материя, занаят и т.н., за да е максимално ефективен и в полза на обществото и на себе си, разбира се.  На пръв поглед нищо лошо, нали, всички са доволни. Дотук добре, но какво става, ако човек иска да прави повече от едно нещо през живота си? Ако иска да е пилот, пък после му писне да обикаля света и решава да стане банкер, после му писва и от това и иска да е фермер?  Ами иска ама не може! Пилот е и толкова…  Защото човек трябва да си избере нещо и в повечето случай това ще прави до пенсия.  Не казвам, че има нещо лошо в това, напротив, ако си намериш мястото и ти доставя удоволствие евала, всеки би се радвал на опитен пилот, банкер и т.н.   Съдейки от досегашния си опит мисля, че и аз ще се занимавам с едно нещо цял живот, когато попадна на правилното. Дали е това, което съм избрал за момента, времето ще покаже. Въпросът е там, че в днешно време човек няма много алтернативи, излиза от гимназията, бам в университет, оттам в общия случай на работа по специалността и това е..  Допускат се вариации на работата в една сфера, разбира се, но това трудно може да се нарече разнообразие.

Основната пречка, за същинска пълноценна преквалификация, разбира се, са парите. За да стане това, човек трябва да отдели достатъчно време през което няма как да практикува работата, с която си изкарва хляба, така че ако не е заделял специално, абсурд да може да си го позволи. А няма какво да си въобразяваме, никой работещ човек не спестява пари за смяна на професията си. Защото има по-важни неща от професията и в крайна сметка не е толкова важно какво се работи, а да се работи.  Което пък е така и не е така.  От една страна ясно - работиш, за да изкарваш пари, за да правиш през останалото време каквото си искаш, ок, съгласен съм. От друга обаче, работата в общия случай отнема около 1/3-та от повечето ти дни, не заслужават ли тогава хората да правят нещо, което поне малко харесват през това време, а не нещо, което те или родителите им са избрали като са били на 17.  И после край, веднъж влезеш ли в коловоза, измъкването е трудно.

Не че имам някакво разрешение на проблема де, просто реших да констатирам поредната несправедливост в живота(сякаш някой има нужда от списък).  Всъщност едно от решенията е пенсията, или по-скоро, пенсионната възраст. Един вид след като вече си изпълнил дълга си към обществото, ако имаш късмет, може да ти се отдаде възможност да правиш това, което винаги си искал, хо-хо, колко хубаво, че 30 години си къртил руда вместо да създаваш мебели от дърво… примерно.  Както бях писал навремето, че човек трябва да си купува разни неща, които винаги е искал, дори да има по-належащи разходи, така бих препоръчал и да започне работата, която иска, а не която му дава 200 лева повече (които ще отидат за автоъпгрейдване).

Темата доста се разтегли, в началото мислех да е за простотиите, които правя, когато не трябва, пък то се получи пак някакъв ферман със заплашителни размери и по-скоро с тема “Lets spend many years on this!”, ама все пак ще запазя оригиналното заглавие.

Гледам wordpress-а се ъпдейтнал и сега в админския панел има “QuickPress” та викам да го пробвам, иначе отдавна се каня да напиша нещо по-така, ама все не остава време, ще гледам скоро да се случи. Имам един запазен драфт недовършен, оказа се доста лоша идея да оставя недовършено нещо, после въобще не мога да се настроя на вълната, на която съм бил като съм го писал и нещо не се получава, ама ще пробвам и ще го пусна после.
Мисля да напиша нещо за политиката, тъй като с наближаващите избори всички започват да разбират два пъти повече от политика, ще трябва и аз, да не оставам назад, да разнищя така належалите проблеми, коалиции и т.н.
Освен това в процес на замисляне е и ентрито по темата на Облаков (от поредицата чужди теми), която всъщност беше да напиша нещо без да го мисля предварително, но това го пропускаме :Д
Та това са ми плановете, остава да ги реализирам в скоро време, ае..

xqxq

Та, както предполагам се забелязва, направих някои промени из блога($.$). Реших, че може би е време да му обърна малко внимание освен само да използвам “Създаване” и “Публикуване”. Реших да сложа разни plug ins, чийто ефект обаче не виждате, понеже нещо не успях да се разбера с тях:Д Въобще макар и опростено, боравенето с разните намествания на side bar-a, да казваш какво къде искаш и т.н. се оказа по-сложно, отколкото си мислех, пък и честно казано не видях нищо, което да си струваше по-сериозно занимаване, така че това е положението. За сметка на това пък, освен очевидната “екстра”, сложих и Google Analytics, което първоначално не работеше, но в крайна сметка, след ровене из КОДА на страницата, успях да оправя и сега ми даваха интересна информация за идващите тук, включително карта с кръгчета по градове в зависимост от броя дошли оттам. Много яко, може би дори файско по хубав-парадайски скалата (powered by Katz). Освен това, пак при Katz, видях за сайта topbloglog.com, където реших да се регистрирам, хем да видя аджеба къде попадам измежду по-хмм… блогърските блогове? Та, не че разбрах де, нещо не мога да се ориентирам как да се изнамеря в класацията, но предполагам че скоро ще успея.
Освен това, мисля в скоро време да напиша инфо в страницата за списващия блога (демек аз), доколко ще е реално и полезно обаче, още не съм преценил. Предполагам ще има някои истини с елементи на неистини с цел заблуда на евентуалните ми блоговрагове :ninja: дори мисля да сложа някаква снимка, например как убивам муха или двайсетина мравки, само защото мога :ph34r:
От друга страна, забелязах, че активността в bloghub-а не е особено висока, което малко ме притеснява, да не вземе един ден да изчезне съвсем, но за целта си правя редовно back-up-и с надеждата, че ако се наложи да се преместя, ще си остане всичко, така че спете спокойно, читатели мои(и тримата!).
Това е засега, просто малко новини от кухнята (по-скоро килера), ако някой се е чудил “wtf?”, да знае!

едит: Както предположих, намерих се в класацията, даже съм учудващо напред, 485-ти! Имам си и бутонче, което май ще се променя в зависимост от класирането ми. Понеже с 300 зора ще го сложа другате, го оставям тук отдолу:

Жестокото убийство на 21 годишната студентка, за което със сигурност вече знаете, освен всичко друго, за пореден път повдигна въпроса, който мнозина се питат след подобни нещастия: Защо такива лоши неща се случват на толкова добри хора?  Първо, тези лоши неща се делят на две категории – първата – предизвикани от други хора и втората – предизвикани от „съдбата”.
Хората обичат да използват съдбата за обяснение и оправдание на немалка част от събитията, случващи се в живота им, като това изведнъж освобождава всички замесени от отговорност, защото видиш ли, така е било писано. Не отричам изцяло възможността, да има нещо такова, но начинът, по който аз приемам за случващото се наоколо е следният:  Всичко, което се случва, случвало се е някога и ще се случи в бъдеще си има точно определена причина да се случи точно когато се случва. Всеки знае закона за действието и противодействието, само че той не важи само във физиката, ами и в социалните отношения между хората. Тук не ми е целта да откривам топлата вода. Казвам, защото много хора не осъзнават взаимовръзката на случващото се около тях и тук имам предвид очевидните взаимовръзки. Тези, които ако се замислиш малко, можеш лека полека да навържеш и да си обясниш защо, аджеба (страхотна дума), точно това ти се е случило, а не нещо друго. Естествено освен очевидните има много повече миниатюрни неусетни взаиморвръзчици, които човек и да иска, няма как да осъзнае. И когато тези много малки нещица предизвикат едно голямо нещо, за човека изглежда, че се е случило някак си изведнъж, случайно, следователно това не може да е нищо друго освен…. СЪДБА! Ами да, ама не е баш съдба. Та.. причината, да изпиша всичко това е, че за тези малки, големи, средни и т.н. взаимовръзки и причино следствени връзки, е без значение върху кого, в крайна сметка, ще се стовари голямото събитие, било то добро или лошо. За тях няма добър човек, невинен човек, лош, заслужил, незаслужил и т.н. и т.н.  Събереш ли 5 и 5, отговорът е винаги 10. Това е точна наука, за съжаление, а може би по-скоро за добро, твърде необятна за човека, затова вместо да си блъскаме главите „Ама защо, ама как?”, ние избираме някой от обичайните заподозрени – съдба, Бог, държавата…   И наистина няма смисъл да търсим обяснението, първо, че шансовете са, че няма да го намерим и второ, че дори да успеем, няма да има съществено значение.
Когато лошото нещо е в пряко следствие от делата на човек, вариантите отново са два – очаквано е или не е очаквано. Очакваните са ясни, крадец откраднал, пиян катастрофирал и т.н. Неочакваните са тези, които бидейки именно неочаквани, шокират обществото и вкарват хората в смут. Е, искаше ми се да мога да дам обяснение за тях, но ако можех, щяха и други да могат и нямаше да са особено шокиращи. Причината да са неясни, е че в основата им стоят две неща, които не разбират напълно. За първото споменах току що по-горе, видимите и невидми връзки между всичко, случващо се въобще.  Второто, това е разбира се, човешкият мозък. Въпреки всички изследвания, експерименти и прочее научна дейност, все още доста малко се знае за това как точно функционира човешкия мозък, а е невъзможно да се разбере как функционират всички човешки мозъци при такова безкрайно разнообразие. Та, идеята ми е, че лошите неща не просто се случват, те се извършват от лоши хора (по общоприетите разбирания за лошо).  И оттук въпросът: Защо лошите хора ги правят на добрите хора?  Простият отговор е: защото иначе нямаше да са лоши. Примерно, ако един човек издирваше най-големите престъпници и им причиняваше лоши неща (да не конкретизирам), щяха ли хората да си кажат „Аа, ето един лош човек върши лоши неща на правилните хора!” , или щяха да си кажат „Евала, така трябва, добър човек, наказва лошите!”  Само че, за лошия лошото не е лошо, както не е за приятелите му и семейството му, и когато му се случи нещо лошо, се питат „Защо на добрите хора се случват лоши неща?”. Някои неща обаче не зависят от гледната точка, лоши са според всички, и което е най-важното, лоши са и за тези, които са ги извършили. Защо са ги извършили при това положение, е въпрос, на който ако някога намерим отговора, света ще е едно по-добро място.  А до тогава, ще използваме обяснения от рода на „моментна невменяемост” и подобни, които са просто по-добре звучащи изрази за „нямаме си идея”. С идея или без, с обяснение или без, лошите деяния трябва да бъдат наказвани подобаващо.

Лично аз много им се радвам, метали с дълги коси, анураци на 15 години и кубинки дори в жегите, рапърчета с изсухлени гащи и накривени шапки, на които само им липсват перчиците, емота, които сдухват за щяло и нещяло, модерни момичета, изкарани като от калъп, различен в зависимост от сезона/модата и т.н. , абе кеф! Яко е да можеш само като видиш някой от 20 метра да си наясно с половината му личност (приемаме, че все пак имат някаква идентичност). Знаеш какво харесва, какво мрази, как ще реагира в почти всички по-често срещани ситуации. Винаги е добре да знаеш с какво си имаш работа, така имаш един вид преимущество (освен ако и ти не си стереотип). Ta, нищо лошо нямам предвид за такива хора по отношение на интелектуалния им капацитет (добре де, за някои имам), в крайна сметка някои наистина просто харесват този стил на обличане и т.н. Такива дамгосвания от рода на “къв метал си ако не носиш черно” винаги са ми били странни, щото ок, ти си избрал да изглеждаш като музиката, която слушаш, ама това не значи, че всеки, който я слуша, трябва да изглежда така. Всеки да си гледа в паничката (за да не види, че аз гледам в неговата (bandit)). Това обаче, не е тема на настоящият пост.

По-горното го изписах като подготовка за случката от шеметното ми ежедневие, която мисля да разкажа (и ще е 3 пъти по-кратка).  Та, вървях си аз онзи ден по центъра, с напълно конкретна цел, да не каже някой, че просто създавам трафик по тротоарите на този и без това пълен с омг-цяла-България-се-е-изсипала-тука-марш-по-селата-не-мога-да-дишам-от-изпаренията-на-мерцедесите-ви-опа-това-са-нашите-коли-вие-използвате-градски-транспорт-само-го-пълните-марш-по-селата-както-вече-стана-дума град. Та вървя с ясната идея, че отивам не другаде, а в най-якото…. бюро за издаване на карти за градския транспорт (is dat some stereotype??). И по пътя виждам пред себе си табелата на Starbucks, при което си мисля, е сега ще изпия изпия едно кафе за 10 лева и ще постна в блога колко е яко, да го духа чичо коста, как в щатите е известно с това, че в него винаги има хора с лаптопи, които работят по книгата си/пишат в блога си, etc. и вече виждате накъде отива историята, но все пак..  ТА! Минавам вече покрай самия Starbucks, при което поглеждам вътре и О, ДА, ТОЙ Е ТАМ! Кой ли? Стереотипът, разбира се! Спретнат младеж, вглабен в своят Macbook, създаден с единствената цел светещата ябълка на гърба на монитора да казва “Дадох три пъти повече пари, защото мога!”. Тази гледка, няма да лъжа, ме стопли отвътре! Ако трябваше да се направи реклама на Mastercard, щеше да гласи: “Чаша кафе, чието име произнасяш 20 секунди: 8 лева, лъскав надценен лаптоп: 3500 лв, ризка Tom Tacchini Hilfiger: 80 лв, да те видят как пишеш в блога си от кафене: Безценно!”

Този човек, безспорно от контингента на ББЕ, заслужава да му се стисне ръката! Защото съм сигурен, че докато е бил олицитворение на стереотипа, той също така се е борел срещу събирането на информация от онлайн комуникациите, спасявал е Странджа и е проверявал средногодишното атмосферно налягане в Никарагуа, където смята патриотично да посрещне Великден. Хвала на таквизи българи, както казваше един образ навремето. Нямам търпение, да дойде денят, когато тези хора ще са на върха на държавата и не само ще я оправят (защото те знаят как!), ами ще върнат и всички подобни странстващи по света, избягали, защото веднъж на година им се налага да чакат 2-3 часа за даден документ.  Respect!

п.п. Ако някой мисли да изтъква преимуществата на Macbook и как, видиш ли, си струвало, моля вместо това да напише “Еее, що не се обади, винаги съм искал да те видя на живо”(долна лъжа!)

Още с измислянето на ника ми започна една постоянна борба с хората, които не обръщат внимание на точния правопис и понеже асоциират с английското “logic” ми пишеха ника Tim_Logic, което естествено винаги ме е дразнело. Факт е, че и аз не помня точно защо е с K, но щом така съм решил, така трябва да бъде. Но ето че краят му се вижда, защото на моя страна вече е не някой друг, а въздесъщият Google, behold!

You`re damn right, че имах предвид Tim_Logik! Дори още като напишеш Tim_ и ти предлага да търсиш Tim_Logik, и това ако не е признание…

C-C-C-COMBO BREAKER

Това е темата, която ми предложи Христена.

Обама беше по-добрия избор, главно защото Маккейн ми се струваше твърде гневен(лол) и може би old-school(главно защото беше доста old), когато всичко се е решавало със сила едва ли не.  Няма как да не обърна внимание на името му… БА-РАК О-БА-МА :лол: в началото не вярвах, че това е сериозно кандидат за президент на щатите. Но какво пък, имаха нужда от нещо по-свежо и нестандартно извън рамките на разните президентски фамилии и други такива, които се връткат там, друг е въпросът доколко той не е поставена фигура от някои от тях, не съм запознат с предисторията му в партията.  Всъщност, за Обама знам единствено от това, което са давали по новини и т.н., дори не знам коя партия представляваше (аа сетих се, че казват “демократът Барак Обама), ноо… темата си е тема, трябва нещо да се пише! Основното беше, че е първият цветнокож президент, което е добре, защото сега няма останалите цветнокожи да казват “Аа вие белите всичко контролирате, буу-хуу, онеправдан съм, расисти!” ахах, а човека изглежда точен (обама) и не би трябвало да има някакво толериране спрямо едните. Буш се измъкна точно навреме като нагази САЩ в кризата, та сега ще го видим тоя колко ще я оправи, но това е друга тема. Таа така за Обама, тепърва ще видим какво-що, все пак преди дни дойде на власт.  Стига толкова глупости, айде…

Щях да пиша ентри, ама се започнах да гледам разни ted talks, та в тази връзка, гледайте ted talks на www.ted.com. Не знам защо не съм споменавал този сайт досега, аз не помня как попаднах на него, но сигурно мина година вече. Има много, да не кажа всички (не, че съм ги гледал), клипчета, които са доста интересни и си заслужават гледането определено, даже бих казал, че могат да променят начина, по който гледаш на нещата.  Сравнително кратки са, въобще не са скучни и затормозяващи като документален/научно популярен филм, а са точно все едно си говориш с човека по тази тема.  20 минути всеки може да намери, така че нямате оправдание, GO!

п.п. може би една от причините, да не съм го поствал досега, е че е популярен сайта сред “истинските” БЛОГЪРИ, но все пак this is some good stuff, so enjoy.

това са предполагаемо думите, който най-често се споменават в този блог или поне в ентритата видими на заглавната страница, екстрактнати и подредени така благодарение на Wordle . Има някои доста съществени като “Еее” и “хяхях” , но не е чудно, че са попаднали там де.. като цяло скучен списък, очаквах нещо по-забавно.

Via The Bloggess

В България обичаме да обсъждаме стандарта на живот и по-точно да се възмущаваме колко е нисък, докато в другите държави се къпят в мляко и карат летящи коли, цифрите по въпроса показват подобрение, което трудно може да се нарече незначително, но въпреки това мнението на хората е, че едва ли не нищо не се е променило години наред (държавата е виновна, да не забравяме). Причините за това явление, според мен, са две: едната е, че българинът е винаги недоволен, а другата – автоъпгрейдването, както аз току що реших да го нарека и именно за него ще става дума тук, затова ще го обясня по-долу.
Автоъпгрейдване очевидно или не идва от думите „авто” – само и „ъпгрейд” – от английски – подобрение. Да, можеше да го кръстя и „самоподобрение”, а може би вече има измислен термин за това явление, но сега е модерно да се използват чужди думички, та…  Автоъпгредването е процес, който е несъзнателен, но се състои от многобройно ежедневно извършвани съзнателни процеси. То е същината на подобряването на стандарта на живот и точно, защото като цяло е несъзнателен, се получава разликата между статистическите данни и впечатлението на хората. За да стане по-ясно, или по-скоро само ясно, ще дам няколко примера.
Човекът Х има определен месечен доход, с който се издържа, плаща сметки, купува си дрехи, храна и т.н.  Да кажем, че в даден момент, този месечен доход е 500 лв.  Не са много, но стигат за покриване на всички разходи, само че не остават, а щом не остават, това за човека значи че не стигат.  Минава време, икономиката се развива и всичко, както си му е реда и в един момент заплатата на човека Х е вече 600 лв. Това, което не става, е, човекът Х в края на месеца да седи със 100 лв. в ръка и да си каже „Ехаа, това е друго нещо!”. Това, което става, е автоъпгрейдване. 100 лева на месец са си 20% увеличение, но на ден се падат по 3 лева и така се започва. Отива човека в магазина да си пазарува, гледа продуктите, гледа каймата от 1.25, гледа тази от 1.55 и си вика „Ха, я да я пробвам тази.” Хоп, 30 ст. по-малко, хайде и от по-хубавото кисело мляко, от кашкавала също и ето ги трите лева. И така в края на месеца, човека седи без допълнителните 100 лева и не си мисли „Еее вземам от една идея по-добрите продукти, по-добре ми е”, а си мисли „И какво, същата работа, егати държавата, кога ще се оправи?”  Или пък решава с допълнителните пари да си купи нови обувки, блуза, нещо такова. И пак, в края на месеца не си мисли „Еее преди имах 3 чифта, сега имам 4 чифта обувки, друго казва..” , а си мисли.. сещате се.  Могат да се дадат десетки примери за автоъпгрейдване и резултатът винаги е един и същ – неусетно повишаване на стандарта. И точно заради това „неусетно” хората си мислят, че го няма, държавата ни не струва, а политиците ги лъжат. Не казвам, че политицете не лъжат, а държавата ни е тип-топ, но ако човек си направи елементарно сравнение със себе си преди няколко години, може да остане изненадан. Ако пък след сравнението не забележите промяна, при очевидна такава в останалите, не ви е виновна държавата.
Автоъпгрейдването, както вече се подразбира, има две страни. Едната е, че човек все пак живее малко по-добре консумирайки по-добри продукти и т.н. , а другата, че не чувства подобрението, което значи, че не получава удовлетворение от постигнатото (някои биха казали „парите не купуват щастие”, но избягвам такива клишета).  Според мен, по-важно е да се вземат мерки за втората страна, тъй като тя по-пряко зависи от дадения човек. Ако подобрението е примерно от 500 на 2000 лв., дори накрая човекът да е пак без останали пари, нещата, за които са отишли, ще са достатъчно запомнящи се, за да е доволен, което е важното.  За другия случай обаче, трябва всеки сам да направи така, че да „види” разликата. Било под формата на спестяване, купуване на кредит, което е добре от гледна точка на това, че получаваш нещо, което искаш, а после така или иначе трябва да отделиш парите и не ги даваш за половин процент повече масленост, или просто инвестирането в неща, в които иначе не бихте. Защото в края на месеца всички тези дребни подобрения нямат значение, по-добре старите неща, когато на нова година седнете на отрупаната (както винаги) трапеза и имате и нов телевизор, ще забележите разликата (президента ще е по-голям).

“Кога последно си се бил с някого и защо?”

Това беше темата, избрана от Katz.

По принцип не се бия, лол, като причините са общо взето две: не налитам на бой и не предизвиквам други и другата - вкъщи пред пц-то рядко има тълпа пияни мъже търсещи си белята.  А да, и малката подробност, че съм клечка, хяхях, въпреки че не мисля, че това ще ме спре, ако се наложи.  Самата идея за физическа саморазправа  не ми се струва добра идея, ама има хора, които само това могат, така че не ги виня, като толкова им е акъла, ок, това, което ме дразни повече е целенасоченото търсене на бой, било то в дискотека, на мач или където й да е, просто има хора, които само като видиш са ти ясни. Не знам това с някакви комплекси ли е свързано или нормална мачовщина (простащина) ама си е доста често срещано. Но, да не се отклонявам от темата.

Общо взето най-голямото ми участие в бой и то по-скоро косвено беше когато в 12-ти клас бяхме с класа на хижа до Варна и в общото помещение, където бяхме, имаше друга компания от около 12 момчета и едно момиче и разбира се по някое време стана кавгата и веднага след това почна мелето от около 10-15 човека. Моето участие беше заедно с една съученичка да държим приятелят й, шампион по айкидо или нещо такова, за да не ги .. ермм.. набие прекалено! Което малко по-късно все пак се случи де, имаше загубени зъби и т.н. от тяхна страна, а от наша един счупен нос и други по-леки наранявания, а мен някой ме ритна в ръката, лол:Д  След сблъсъка другата компания се изнесе с коли като благодарение на нечии връзки по-късно ги бяха спряли преди моста и открили в колите им бухалки, газови пистолети и разни такива.. needless to say, вечерта им не е продължила по-различно в ареста.

Иначе май единственият случай, когато аз съм бил, беше още като бях на 5-6 сигурно, хахах, бяхме на почивка и в нечие друго бунгало, където си играех с играчките на тамошното дете, после то нещо ми направи проблем и после аз му наложих някакви юмруци в глава :D Иначе бях кротко хлапе :ninja:

Това е, утре идва teh big entry TM, вдругиден вероятно пост по нечия друга тема.  гл хф.